Въпрос: Как се отчитат обвързаните с активи правителствени дарения?
Отговор: В МСС 20 (пар. 24) е определено, че правителствените дарения, които са обвързани с активи, включително и непаричните дарения, оценени по справедлива стойност, се представят в баланса или чрез представяне на дарението като приходи за бъдещи периоди (т.е. вид финансиране), или като се приспадне сумата на дарението от балансовата стойност на активите. Така дарението се признава като приход за срока на полезния живот на амортизируемия актив чрез намалени амортизационни отчисления.
Пример: Министерството на икономиката превежда 50 000 лева на търговско дружество „Еврика“ АД целево - с условие за придобиване на ново технологично обзавеждане във връзка с осъвременяване на информационни технологии. Дарението е постъпило по банковата сметка на „Еврика“ АД. Обзавеждането е закупено за 120 000 лева, с включен ДДС за 20 000 лева, и е въведено в експлоатация. Сумата остава дължима на доставчика.
В счетоводството на „Еврика“ АД ще се съставят следните счетоводни статии:
А. За отразяване получаването на средствата по банков път ще се състави статията:
Дт с/ка Разплащателна сметка в левове 50 000
Кт с/ка Финансиране за дълготрайни активи 50 000
Б. За отразяване на закупуването на технологичното обзавеждане и отразяването му в баланса на предприятието:
а) Когато се прилага първият алтернативен способ:
Дт с/ка Машини и обзавеждане 100 000
Дт с/ка Начислен данък при покупките 20 000
Кт с/ка Доставчици 120 000
Ако приемем, че годишната счетоводна амортизационна квота за това обзавеждане е 20%, или 20 000 лева, през годината на използването му ще се състави статията:
Дт с/ка Разходи за амортизация 20 000
Кт с/ка Амортизация на ДМА 20 000
и
Дт с/ка Финансиране за дълготрайни активи 10 000
Кт с/ка Приходи от финансирания 10 000
Като разход за амортизация са отразени 20% от отчетната стойност (която в примера е и амортизируема стойност, защото остатъчната стойност на технологичното обзавеждане е пренебрежимо малка). В такъв размер - 20% от финансирането, или от 50 000 лева, а именно 10 000 лева, ще се признаят за текущ приход.
б) Когато се прилага вторият алтернативен способ:
Дт с/ка Машини и обзавеждане 50 000
Дт с/ка Финансиране за дълготрайни активи 50 000
Дт с/ка Начислен данък при покупките 20 000
Кт с/ка Доставчици 120 000
Както се вижда, при втория алтернативен способ балансовата (амортизируемата) стойност на закупеното обзавеждане се намалява със средствата от финансирането. Така базата за амортизации ще се намали от 100 000 на 50 000 лева. Годишната амортизационна квота ще бъде 10 000 лева (20% от 50 000 лева) и тя ще се отрази като разход чрез статията:
Дт с/ка Разходи за амортизация 10 000
Кт с/ка Амортизация на ДМА 10 000
Докато при първия способ бяха отразени повече текущи разходи - 20 000 лева, но бяха признати и текущи приходи - за 10 000 лева, то при втория способ не се отразяват текущи приходи, но се отразяват по-малко разходи за амортизации. Така приходите от финансиране при този способ се признават индиректно - чрез намалените разходи за амортизации.
В. При изплащане на сумата на доставчика ще се състави статията:
Дт с/ка Доставчици 120 000
Кт с/ка Разплащателна сметка в левове 120 000
Ако със средства от финансирането се придобиват неамортизируеми активи (например земи), цялата сума на финансирането според СС 20 се отразява като приход на определена от предприятието база, свързана с условията на дарението. Примерно, ако се дарява земя с условие да се построи върху нея сграда, финансирането се признава за приход пропорционално на начислените текущи разходи за амортизация на сградата. Периодът на признаване на приходите не може да бъде по-продължителен от 20 години.
Ако на предприятието се предостави правителствено дарение, свързано с придобиване на биологични активи, такова дарение се отразява като финансиране. Финансирането се признава като текущ приход в зависимост от това дали има условия за дарението, или то е направено без условия.
Дадените без условия биологични активи се оценяват по справедлива стойност и се признават за текущ приход, когато дарението стане получаемо – т.е. стане вземане (според МСС 41), или в периода на получаването му (според НСС). Дадените като правителствени дарения биологични активи, свързани с определени условия, също така се оценяват по справедлива стойност, но се признават за приход в периода, когато бъдат изпълнени условията на дарението и бъдат отчетени разходите, свързани с изпълнението на тези условия. Така се съблюдава счетоводният принцип за съпоставимост между разходите и приходите, свързани пряко и съвкупно с едни и същи сделки или събития.
Въпрос: Как се отчитат разходите за основна дейност в строителството?
Отговор: Най-често строителното предприятие осъществява само една основна дейност - тази, за която е създадено: изпълнение на строително-монтажни работи. В отделни случаи, в зависимост от структурата на предприятието и характера на изпълняваното строителство, могат да се изпълняват като основни дейности и други: проектиране, производство на строителни услуги с механизация и автотранспорт, промишлено производство, търговия със строителни материали и пр. В тези случаи всяка дейност се обособява за счетоводно отчитане и за нея се прилагат правилата за съответната дейност.
Изпълнението на строително-монтажни работи (СМР) е с определени трудности за счетоводно отчитане, тъй като ценообразуването в строителството става по специална схема на строителната калкулация, а финансовите отчети се съставят при отчитане на разходите по елементи (група 60). Всички цени, анализни и осреднени, актове обр. 19 за изпълнени СМР, стойностни сметки към генералната сметка на инвестиционния проект и самата офертна цена на строежа, са изградени по схемата на строителната калкулация. Следователно, за да се направи анализ за икономия или преразход (по елементи на разходите и по основни видове и групи материали и суровини), трябва да се постигне съпоставимост между техническите и счетоводните отчетни данни. В практиката често се говори за „готов строителен продукт“ и „строителна услуга“. Друг е въпросът на договаряне за плащане и за набиране на разходите до завършване на договорената работа.
Да дадем пример. Когато строително предприятие е придобило земя (УПИ) или право на строеж, за да изгради определен строеж, който след това да продава, изцяло или на части, говорим за продажба на „готов строителен продукт“. А когато му е възложено с договор да изгради строеж върху терен на собственика, то актува с акт обр. 19 изпълнените СМР дейности. И при двата случая в счетоводството на строителното предприятие по сметка 611 Разходи за основна дейност се отчитат по един и същи начин фактическите разходи.
Основните производствени разходи в строителството са:
а) преки (технологични) производствени разходи, които включват: основни материали, заплати, осигуровки, амортизация, разходи за строителна механизация и други преки разходи (разходи по статии на строителната калкулация);
б) общи (непреки) производствени разходи, които включват:
- постоянни: амортизации на сгради, машини и съоръжения, спомагателни материали, заплата и осигуровки на спомагателните работници, други постоянни разходи. Тези разходи остават сравнително постоянни по обем независимо от обема на изпълняваните СМР. За разпределението им по строежи се ползва нормалният капацитет на производството или преките разходи;
- променливи: амортизации, спомагателни материали и осигуровки, които се променят съобразно обема на производството. Те се разпределят на база реалното използване на производствените мощности.
За отчитане на разходите в строителството се ползва сметка 611 Разходи за основна дейност. Ако строителните работи са единствена основна дейност, сметката може да се наименува 611 Разходи за строителна дейност. Ако има и други основни дейности, към сметка 611 Разходи за основна дейност се ползват четирицифрени сметки за всяка дейност.
Аналитичното отчитане към сметка 611 Разходи за основна дейност се организира по: договори, калкулативни единици, строежи, съобразно приетата номенклатура на строежите и калкулативните единици в строителното предприятие (целесъобразно е да се ползва единна номенклатура за техническата документация, складовото стопанство, счетоводното отчитане, разходите за труд и пр.).
Ако строителното предприятие иска да има пълна информация как е формирана себестойността на отделните строежи, в това число по разходи и по видове материали, с количествени измерения, трябва да положи усилия за едно от двете решения:
- да организира синтетичното и аналитичното отчитане по схемата на строителната калкулация, а за целите на финансовия отчет да трансформира данни по съответните форми;
- да „дублира“ счетоводната отчетност.
И при двата случая ще може да съставя калкулативното табло 28-КС, да прави нужния анализ, да коригира грешки и да взема управленски решения. Какво друго може да ползва при тези случаи: установява се дали има неактувани количества, за които са изразходвани ресурси; установява се дали има недоказани количества и цени, които подлежат на доказване и плащане; установяват се надвишени количества по генералната сметка и се правят постъпки пред инвеститора и проектанта за уреждане с допълнителна документация и плащане; установяват се кражби и разхищения.
Към сметка 611 Разходи за основна дейност може да се организира воденето на следните аналитични сметки:
1. аналитични сметки за отделните договори, строежи и калкулативни единици. Към тях се отнасят преките разходи и част от непреките разходи след разпределението им на приета база; като база за разпределение често се ползва РЗП (разгъната застроена площ), но няма пречка всяка друга база да се прилага цялостно и системно;
2. аналитична сметка „Временно строителство“. По нея се отнасят разходите за временни сгради и съоръжения, когато такива са договорени по отделните строежи. Средствата за тази цел съгласно договорите постъпват по сметка 755 Финансиране на временно строителство. От нея се отписват пропорционални части и се формират приходи от СМР по сметка 701 Приходи от продажби на продукция съобразно документираните разходи за временни сгради и съоръжения. Сметката не се води, ако не са договорени такива средства по отделните строежи. Тогава разходите с характер на разходи за временно строителство се отнасят пряко или след разпределение по основната аналитична сметка на строежите;
3. аналитични сметки по сключени договори за изработка. Такива договори се сключват при междинни продажби, преди строежът да е завършен, с цел да се осигури завършването. По тях се отнасят преки разходи и част от непреките разходи, определени чрез разпределение на база РЗП за времето след междинната продажба. Сметките се приключват при завършване на строежа, срещу приходите по договора за изработка;
4. аналитична сметка „Разходи за разпределение на строеж „X“.
По такива сметки се отнасят отчетените разходи след междинни продажби. След разпределение на приета база (обикновено РЗП) сметката се закрива и разходите се отнасят по аналитични сметки на строежи, вкл. и по допълнителни договори за изработка.
В края на отчетния период по сметките към сметка 611 Разходи за основна дейност може да има салдо, когато строежът не е приключен и отчетен, респ. има непродадени части от него (при жилищни блокове и други сгради, с частични продажби). Тези салда се инвентаризират по общия ред и остават неприключени в баланса, като се вземат под внимание при съставяне на отчета за приходите и разходите, респ. на статиите за „изменение на запасите“.
Един от основните принципи на счетоводно отчитане е „съпоставимост на приходите и разходите“ за отчетния период. Той се постига с точното прилагане на изискванията за текущо отчитане и правилното определяне на разходите за отписване срещу реализирани приходи. Тези изисквания придобиват особено значение за строителното предприятие, когато има междинни продажби на части от изграждани строежи, преди тяхното завършване и въвеждане в действие по установения ред. Формирането на себестойността на отделните калкулативни единици и определяне на остатъка от незавършено строително производство можем да покажем със следния пример.
Пример: Пететажна жилищна сграда със застроена площ 400 кв. м има набрани производствени разходи 1300 хил. лв. Извършена е междинна продажба на жилище с РЗП 100 кв. м. Изчисленията са следните:
- 5 етажа по 400 кв. м., равно на 2000 кв. м. РЗП;
- площта на продадения апартамент е 5% от общата площ (100/2 000);
- размер на производствените разходи, които трябва да се отпишат срещу междинната продажба е 65 000 лв. (1 300 000 х 5%);
- съставя се счетоводното записване:
Дт с/ка 701 Приходи от продажби на продукция 65 000
Кт с/ка 611 Разходи за основна дейност 65 000
ан. сметка на строежа
Освен РЗП като база могат да се ползват: сметна стойност на СМР, сметна себестойност, договорна цена и пр.
По отношение разпределението на непреките разходи по калкулативни единици счетоводното отчитане има следния примерен вид:
- за приключване на разходите по елементи:
Дт с/ка 611 Разходи за основна дейност (с преките разходи по строежи и калкулираните единици)
Дт с/ка 611 Разходи за основна дейност
ан. сметка „Разходи за разпределение“ (с разходите, които подлежат на разпределение)
Кт с/ки от група 60 Разходи по икономически елементи
- аналогично се постъпва и с други разходи, отчитани за спомагателна дейност (сметка 612), за продажби (сметка 615);
- въз основа на извършеното разпределение на приета база:
Дт с/ки от с/ка 611 Разходи за основна дейност (аналитични сметки на строежи, калкулирани единици)
Кт с/ка 611 Разходи за основна дейност
ан. сметка “Разходи за разпределение“
- при отнасяне на преките разходи от спомагателни дейности (конструкции, заготовки, арматура, разтвори и пр.) по аналитични сметки на строежи и калкулативни единици се ползват планово-разчетни цени (с последващо допълнително разпределение на финансовия резултат) или фактическите разходи;
- за завършени и продадени строежи, респ. части от тях, се отписват разходи, пропорционално на приета база (РЗП):
Дт с/ка 701 Приходи от продажби на продукция
Кт с/ка 611 Разходи за основна дейност
ан. сметка на строежа
Защо отделяме толкова внимание на отписването на разходите и базата за разпределение - защото с това е свързано правилното и точно формиране на себестойността на отделните строежи и калкулативни единици и на предприятието като цяло, а в крайна сметка от това зависи и реалното данъчно облагане.
Накрая ще маркираме само още един въпрос, свързан с формиране себестойността и отписване на разходите срещу получени приходи. Става въпрос за строежи, за които правото на строеж е получено и отразено като разход в съответния строеж, по реда на бартера. При бартера собственикът на терена запазва част от правото на строеж (РЗП) за себе си, т.е. не го прехвърля на строителя срещу определена застроена площ, тъй като е нужно за жилищата, които ще получи при замяната. Следователно в сметка 611 Разходи за основна дейност, анал. сметка на строежа разходите са формирани от:
- разходите за СМР на целия строеж, вкл. и за жилищата, които се дават в замяна по бартера;
- разходите за право на строеж само за частта, която е предоставена/учредена на строителя, т.е. без частта за собственика.
При това положение при отписване на разходи за продажби ще се отписват:
- част от разходите на база пълната РЗП за набраната стойност за СМР;
- част от разходите за право на строеж, получени като частно между общата сума на разхода за право на строеж и учредената квадратура за него (без запазената част за собственика).
Сумата от двете компоненти е сумата, която се отписва за всяка отделна продажба. За продажбата на жилищата за собственика се отписва само част от набраните разходи за СМР на база пълната РЗП.
Въпрос: Между две физически лица е сключен „Договор за заем за послужване“, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя за временно и безвъзмездно ползване товарен автомобил. Задължение на заемателя е да заплаща всички разноски по поддържането на автомобила. При положение че заемателят е регистрирано по ЗДДС лице, живее в София, а мястото на изпълнение на дейността му е в гр. Пазарджик, докъдето пътува ежедневно, може ли да ползва правото на данъчен кредит на услугите, свързани с поддържане, запазване и използване на автомобила?
Отговор: В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
В разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е предвидено, че ограничението на ал. 1, т. 2 от същия член не се прилага за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност. В тази връзка е необходимо да се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз, според която за безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна, се счита и превозът на управител или персонал от местоработата до местоживеенето и обратно, когато организацията на превоза е такава, че не изключва личното ползване. В случая превозът не е организиран по начин, който изключва личното ползване на автомобила, поради което би била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗДДС изключва приложението на чл. 9, ал. 3, т. 1 от същия закон за използвани стоки, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по чл. 73б.
Съгласно цитираната разпоредба за стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.
Въпрос: Как се изчислява обезщетението за бременност и раждане на майките, които са работили и имат осигурителен период по законодателството и на други държави - членки на ЕС?
Отговор: В случай че майката удостовери наличие на осигурителни периоди по законодателството на друга държава - членка в Европейския съюз, попадащи в 24-месечния период преди месеца на настъпване на риска майчинство, дневното парично обезщетение за бременност и раждане следва да се изчисли само от доходите за българските осигурителни или неосигурени периоди, предхождащи месеца на настъпване на риска, като среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневният осигурителен доход (но не повече от максималния осигурителен доход) се раздели на работните дни по календар за същия период, от който са взети доходите.
Съгласно Указания № РД06-7 от 3.06.2014 г. на НОИ относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент 883/2004 на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави - членки на ЕС, ЕИП и Швейцария по отношение на определянето на правото и изчисляването размера на обезщетението при условията на свобода на движение в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, се прилага глава 1 от дял III на Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност - „Обезщетения за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата“. Специално към паричните обезщетения се прилага чл. 21 от посочения регламент. Параграф 2 на този текст регламентира, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход (какъвто е случаят и с българското законодателство) или на средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство. Разпоредбата е императивна, подлежи единствено на стеснително тълкуване и урежда изчерпателно ситуациите, към които е предвидено да се прилага. Тя въвежда материалноправно правило кои периоди и доходи следва да се вземат предвид от компетентната институция при изчисляване на обезщетение за майчинство въз основа на среден доход.
Обезщетенията, които попадат в обхвата на глава 1 на дял III от Регламент 883/2004, са тези по раздели I и II на глава 4 на част I от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Конкретно текстовете, които посочват как се изчислява размерът, са чл. 41, 47, 48 и 49 от КСО. Тези текстове изискват да се намери среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, от които да се изчисли размерът. Следователно българската система на тези краткосрочни обезщетения, които попадат в обхвата на глава 1 на дял III от Регламент 883/2004, е такава, която е основана на “среден доход” по терминологията на регламента.
Предвид горното, при изчисляване на размера на тези обезщетения, когато компетентна държава е България, а компетентна институция - Националният осигурителен институт (НОИ), и се прилага правото на България, среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се изчисляват при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 21, § 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че при прилагането на чл. 41, 47, 48 и 49 от КСО в хипотезата на наличие на по-малко от 24 месеца български осигурителни периоди се вземат предвид само доходи, потвърдени за получени през време само на осигурителните периоди, завършени съгласно българското законодателство. На основание чл. 21, пар. 4 от Регламент 883/2004 от изискуемите по българското законодателство 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност, за изчисляване на размера се вземат предвид само тези месеци и дни, които са завършени съгласно българското законодателство.
Следователно обезщетенията по раздели I и II на глава 4 на част I от КСО, които зависят от среднодневен доход или възнаграждение, трябва да се определят изключително на базата на доходи, реализирани през завършен съгласно българското законодателство осигурителен период, независимо от продължителността на този период, вкл. и когато периодът е под 24 месеца. В пряко противоречие с чл. 21, пар. 2 и 4 от Регламент 883/2004 е допълването на периоди до 24 месеца на базата на минимална работна заплата - чл. 41, ал. 2, т. 5 КСО, и поради това тази норма от вътрешното право не може да се прилага по отношение на случаи, уредени от Регламент 883/2004, когато се прилага пряко чл. 21 от регламента. Тя може да се прилага само при хипотезите на влезлите в сила за България двустранни договори в областта на социалната сигурност.
Пример: Жена е работила 3 години в Германия, 11 месеца в България и започва да ползва отпуск за бременност и раждане. Има право на обезщетение за бременност и раждане при условията на сумиране на осигурителни периоди, за да отговори на изискването за 24 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск. Обезщетението се изчислява на основание чл. 49 от КСО във връзка с чл. 21, пар. 2 и 4 от Регламент 883/2004 само върху среднодневното брутно трудово възнаграждение за 11-те месеца осигуряване в България, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност.
В заключение, ако лицето е осигурявано 24 месеца за риска бременност и раждане, част от които в друга държава - членка на ЕС, този период ще бъде взет предвид като период, като обезщетението ще се изчисли като размер само върху месеците, в които е било осигурено в България - ако получава например заплата 1000 лв. към момента, върху която е осигурено, то тогава най-просто казано обезщетението ще бъде 90% от 1000 лв.
За времето на неосигурена заетост в България се съблюдава разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 1 от КСО, т.е. се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за съответния период.
За удостоверяване на осигурителни периоди за риска болест и майчинство по законодателството на друга държава - членка на ЕС, се представя формуляр S 041 (E 104) или се изисква от НОИ по служебен път от компетентната институция на съответната държава - членка на ЕС, в случаите, в които постъпят определени доказателства или лицето декларира осигурителни периоди.
Въпрос: Имаме служителка в отпуск по майчинство. След 3 месеца изтича първата година от майчинството. Нейната свекърва е пенсионерка, но работи по трудов договор към фирма. Може ли свекървата, баба на детето, да излезе в отпуск за отглеждането му, получавайки майчинството, а майката да се върне на работа по съответния законов ред?
Отговор: Съгласно чл. 164 КТ след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Този отпуск със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. През време на отпуска на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.
От данните в запитването може да се заключи, че в конкретния случай предпоставките за „прехвърляне“ на отпуска са налице – майката на единия от родителите е служителка по трудово правоотношение (без значение, че е придобила и упражнила правото си на пенсия) и желае да поеме грижите по отглеждането на детето, като е налице и съгласие за това от майката на детето. За целта се подава специална декларация – Приложение № 2 към Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
За времето на ползване на отпуска се изплаща обезщетение от държавното обществено осигуряване. Необходимо е лицето да има 12-месечен осигурителен стаж като осигурено за този риск (чл. 52а КСО). Според Решение № 2 от 2006 на КС по к.д. № 9 от 2005: „наличието на осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна“. Ето защо е достатъчно бабата на детето да е била осигурена най-малко 12 месеца за този риск, без да е необходимо тези 12 месеца да предхождат непосредствено ползването на отпуска.
Ако нито майката, нито бащата (съответно баба или дядо) ползват разглеждания вид отпуск или лицето, което го ползва, прекъсне ползването му, на работничката или служителка – майка на детето, се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер на 50 на сто от обезщетението, което се изплаща при използване на отпуска.
Въпрос: От известно време не се чувствам добре. Личният ми лекар ми каза, че за установяване на заболяването е необходимо да ми се направят няколко вида изследвания. За дните, през които е необходимо да ходя на изследвания, отказват да ми издадат болничен лист. Правилно ли е това?
Отговор: Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от Министерския съвет, съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ). Болнични листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК (чл. 7 от НМЕ). При временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпването й до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от НМЕ болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започване на отпуска е по-късна от датата на издаването. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. Изключение се допуска също така и когато болничният лист е продължение.
Всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени лица обаче се извършват в извънработно време или в работно време с разрешение на работодателя, без да се издава болничен лист (чл. 16, ал. 1 НМЕ). В тези случаи лекарят, респ. лекарят по дентална медицина, който прави изследването или консултацията, издава служебна бележка на осигурения, в която отразява часа на явяването и часа на приключване на изследването. Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на съответното осигурено лице. В тези случаи болничният лист се издава от лекаря/лекаря по дентална медицина, изпратил болния за съответното изследване и лечебни процедури.