Въпрос: Предоставен ми е договор за наем, в който наемната цена е 300 лв. на месец, но с условие първите 12 месеца наемателят да заплаща 200 лв. наем, като 100 лв. се приспадат за направени ремонти от него. Каква сметка и служебна бележка трябва да издам за платения наем и съответно какъв данък трябва да удържа на наемодателя, като наемателят не ми е предоставил никакви документи за извършения ремонт?
Отговор: Сметка за изплатени суми се издават, когато платецът на дохода (наемателя) е предприятие, а получателят на дохода (наемодателят) е физическо лице. В случая вашето предприятие е наемодател, поради което за прихода си от наем не следва да издава сметки за изплатени суми, а следва всеки месец да издава фактури на стойност 300 лева, тъй като това е договорената месечна наемна цена. След като наемателят заплаща само 200 лева от нея, вашето предприятие ще продължи да отчита вземане в размер на 100 лева от издадената фактура за наема. Имайки предвид, че вашето вземане може да бъде уредено както в парични средства, така и в натура, то видно от конкретната ситуация вашето предприятие ще получи сума в размер на 1200 лева (12 месеца х 100 лева = 1200 лева) под формата на ремонтни услуги на вашия недвижим имот. Това означава, че в момента, в който се документират (например с приемно-предавателен протокол) извършените ремонти, ще трябва да покриете вашето вземане от физическото лице с размера на приетите ремонтни дейности, като отчетете текущ разход за ремонт. За да ви бъде признат разходът за ремонт в размер на 1200 лева по реда на ЗКПО, то разходът следва да е документално обоснован, което означава, че в приемно-предавателния протокол следва да бъдат вписани всички задължителни реквизити по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Пример за счетоводни записвания:
За отчитане на 12-те на брой месечни фактури за наем:
Дт с/ка Клиенти / Кт с/ка Приходи от услуги - 3600 лева (12 месеца х 300 лв. = 3600 лв.)
За отчитане на 12 месечни плащания в размер на 200 лева:
Дт с/ка Парични средства / Кт с/ка Клиенти - 2400 лева (12 месеца х 200 лв. = 2400 лв.)
За отчитане на приетите ремонтни дейности, предоставени от наемателя с приемно-предавателен протокол:
Дт с/ка Разходи за външни услуги / Кт с/ка Доставчици – с размера на приетите ремонтни дейности, но сумарно не повече от 1200 лева (12 месеца х 100 лева = 1200 лева максимална сума)
За покриване на вземането от наем със стойността на приетите ремонтни дейности:
Дт с/ка Доставчици / Кт с/ка Клиенти – с размера на приетите ремонтни дейности, но сумарно не повече от 1200 лева (12 месеца х 100 лева = 1200 лева максимална сума).
Въпрос: Как става представянето на финансовия лизинг във финансовите отчети на наемодател?
Отговор: Представянето (докладването) и оповестяването на финансовия лизинг във финансовите отчети на наемодателите е уредено в точки 4.4 и 4.5 от СС 17 Лизинг. И тук въпросът се свежда до това как следва първоначално да се представи финансовият лизинг във финансовите отчети на наемодателя и как впоследствие ще трябва да се докладват всички печалби и загуби в резултат на изпълнението на сключения договор за финансов лизинг.
Съгласно изискването на приложимия национален счетоводен стандарт наемодателите трябва да признаят общата сума на подлежащите на плащане договорени наемни вноски като вземане. В тази сума се включват както нетната инвестиция в лизинговия договор, така и неразработеният финансов приход. Съгласно точка 2 от СС 17 нетната инвестиция в лизинговия договор може да се изчисли като разлика между брутната инвестиция в лизинговия договор и неразработения финансов приход.
Пример: Дружеството „Дрон консулт“ ООД в качеството си на наемодател (лизингодател) предава лизингова вещ по силата на финансов лизинг на наемателя (лизингополучателя) „Инвизибъл“ ЕООД. В отчетните регистри на наемодателя активът има първоначална стойност 100 000 лева и начислена до момента амортизация в размер на 25 000 лева. Съгласно условията, залегнали в лизинговия договор, сключен между двете предприятия, в рамките на 4 години лизингополучателят трябва да заплаща ежемесечно минимална лизингова вноска в размер на 2500 лева. Присъщият на лизинговия договор лихвен процент е обявен за 12% годишно, или 1% месечно.
На база на изходните данни изчисляваме, че брутната инвестиция в лизинговия договор ще представлява само съвкупността от 48 (4 години х 12 месеца = 48) равни месечни вноски от по 2500 лева, което прави сума в размер на 120 000 лева.
Дисконтирайки брутната инвестиция с лихвения процент, присъщ на лизинговия договор, изчисляваме, че нетната инвестиция в лизинговия договор е приблизително равна на 94 935 лева. Т.е. при PV (0,01; 48; 2500) от формулата (функцията) в Excel получаваме, че сегашната (настоящата) справедлива стойност на договорените лизингови плащания е в размер на 94 935 лева. Разликата между общата сума на договорените лизингови плащания в размер на 120 000 лева и справедливата (продажна) стойност на лизинговия актив, изчислена като сегашна стойност на дължимите минимални лизингови плащания в размер на 94 935 лева, представлява незаработеният финансов приход (финансовият приход за бъдещи периоди) на стойност 25 065 лева.
Това означава, че, класифицирайки лизинговия договор като финансов, наемодателят ще трябва първоначално да признае текуща печалба от сделката в размер на 19 935 лева, получена като разлика между нетната инвестиция в лизинговия договор в размер на 94 935 лева и балансовата стойност на актива, предмет на лизинга, в размер на 75 000 лева (100 000 лева отчетна стойност - 25 000 начислена до момента амортизация = 75 500 лева балансова стойност). Наемодателят първоначално ще признае вземане от наемателя в размер на 120 000 лева (48 бр. х 2500 лв. месечни наемни вноски = 120 000 лв.) и финансови приходи за бъдещи периоди в размер на 25 065 лева, определени като разлика между общата сума на договорените наемни плащания в размер на 120 000 лева и справедливата цена на отдадения актив в размер на 94 935 лева (25 065 лв. = 120 000 лв. - 94 935 лв.).
Впоследствие всеки месец част от сумата на финансовия приход за бъдещи периоди в размер на 522,1875 лева ще следва да се признава като текущ приход от лихви пропорционално на относителния дял на подлежащите на получаване суми по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания. Т.е. или изчислени като 1/48 част от финансовия приход за бъдещи периоди (25 065 лв. х 1/48 = 522,1875 лева), или посредством използване на пропорцията на дължимите лизингови плащания в размер на 2500 лева спрямо общия размер на лизинговите плащания в размер на 120 000 лева, където ще получим следното: 25 065 лв. х 2500/120 000 = 25 065 лв. х 0,02083333 = 522,1875 лв.
Счетоводните записвания, които наемодателят следва да направи в своите хронологични счетоводни регистри, са следните:
- За първоначалното признаване на лизинговия договор като вземане:
Дт с/ка Други дългосрочни вземания 120 000 лв.
(48 х 2500 = 120 000 лв.)
Аналитична подсметка - съответният лизингополучател
Кт с/ка Приходи от продажба на активи 94 935 лв.
Кт с/ка Финансови приходи за бъдещи периоди 25 065 лв.
- За получаване на 48 на брой лизингови вноски:
Дт с/ка Парични средства 2500 лв.
(48 х 2500 = 120 000 лв.)
Кт с/ка Други дългосрочни вземания 2500 лв.
(48 х 2500 = 120 000 лв.)
Аналитична подсметка - съответният лизингополучател
- За отписване на актива и отчитане на печалба, определена като разлика между справедливата (продажна) стойност и балансовата стойност на лизинговата вещ:
Дт с/ка Приходи от продажба на активи 94 935 лв.
Кт с/ка ДМА (с балансовата му стойност) 75 000 лв.
Аналитична подсметка - съответният актив
Кт с/ка Печалби и загуби от текущата година 19 935 лв.
- За отписване на начислената до момента амортизация на актива, предмет на лизинговия договор:
Дт с/ка Амортизации на ДМА 25 000 лв.
Аналитична подсметка - съответният актив
Кт с/ка ДМА 25 000 лв.
Аналитична подсметка - съответният актив
- За признаване на финансовия приход за бъдещи периоди като текущ приход за лихви по време на 48-месечния срок на лизинговия договор:
Дт с/ка Финансови приходи за бъдещи периоди 522,1875 лв.
(48 х 522,1875 = 25 065 лв.)
Кт с/ка Приходи от лихви 522,1875 лв.
(48 х 522,1875 = 25 065 лв.)
Въпрос: Как се определя данъчната основа на доставки на загуба?
Отговор: В ЗДДС липсва регулация при продажба на загуба. По силата на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС за безвъзмездни доставки се считат доставките по които няма възнаграждение, както и сделки, при които стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
Например при продажба на недвижим имот, за който е приспаднат данъчен кредит при покупката му, ако договорената продажна цена е многократно по-ниска от стойността на недвижим имот, може да се направи извод, че купувачът безвъзмездно ще придобие право на собственост. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа, трябва да е равна на данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Когато при покупката на стока е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит (т.е. попада в обхвата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от закона) и разликата между реалната и продажната й цена е такава, че дава основание доставката да се третира като безвъзмездна по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.
При съобразяване изискванията на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС стойността на стоката следва да се преценява към момента на продажбата. Данъчната основа на доставката следва да отчита промяната на стойността на имота от датата на неговото придобиване до датата на продажбата му.
Въпрос: Какви документи са необходими и какви процедури трябва да се спазят за доброволна регистрация по ЗДДС?
Отговор: Доброволната регистрация по ДДС е регламентирана в разпоредбите на чл. 100 ЗДДС.
Регистрацията по избор на основание чл. 100 от ЗДДС се дели на:
- Регистрация по общия ред (чл. 100, ал. 1 ЗДДС):
Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, има право да се регистрира по този закон (чл. 100, ал. 1 от ЗДДС). Правото може да се заяви от лицата пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на глава втора от Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Данъчно задълженото лице, регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС, има право да начислява ДДС върху реализираните доставки, както и да приспада данъчен кредит за извършените покупки на стоки и услуги.
- Регистрация по ВОП (чл. 100, ал. 2 ЗДДС):
Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация по ВОП, имат право да се регистрират по този закон по избор за вътреобщностно придобиване (чл. 100, ал. 2 от ЗДДС). Правото може да се заяви от лицата пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на глава втора от Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 70, ал. 4 регистрираните лица по чл. 100, ал. 2 от ЗДДС нямат право на приспадане на данъчен кредит за извършените покупки на стоки и услуги. Регистрираните лица по чл. 100, ал. 2 от ЗДДС не начисляват ДДС за други облагаеми доставки, които извършват (чл. 113, ал. 9 от ЗДДС), но тези други доставки формират облагаем оборот за последваща обща регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
Следователно икономически по-изгодно за данъчно задълженото лице да се регистрира по общия ред по избор на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС би било, когато то има значителен обем покупки. Така за данъчно задълженото лице ще възниква право на приспадане на данъчен кредит за направените покупки, което при регистрацията по реда на чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 не е налице.
Доброволната регистрация по ДДС на основание чл. 100, ал. 2 също не е препоръчителна, защото при нея данъчно задълженото лице също не начислява ДДС върху извършените доставки. По силата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС обаче и регистрираните лица по чл. 100, ал. 2 ЗДДС нямат право на приспадане на данъчен кредит за получени облагаеми доставки.
Процедурата по регистрацията по ДДС е регламентирана в разпоредбите на чл. 101 ЗДДС. Регистрацията се извършва чрез подаване в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на заявление за регистрация по образец – приложение № 1, или заявяване на регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2 от закона пред Агенцията по вписванията. Заявлението за регистрацията трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ППЗДДС заявлението за регистрация по чл. 101, ал. 1 от закона се подава по образец - Приложение № 1. Към заявлението за регистрация се прилагат следните документи:
1. справка за облагаемия оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия - за регистрация по чл. 96, ал. 1, чл. 100, ал. 1 и чл. 132а от закона, а когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, в справката се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е достигнат оборотът по чл. 96, ал. 1 от закона;
2. справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки - за регистрация по чл. 99, ал. 1 от закона.
Въпрос: Назначихме служител на длъжност, изискваща висше икономическо образование, защото той следваше задочно и се очакваше скоро да завърши. По-късно обаче се установи, че е прекъснал обучението си. Можем ли да използваме основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ (липса на образование или професионална квалификация) или по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ (промяна в изискванията за заемане на длъжността, на които работникът или служителят не отговоря), за да прекратим договора?
Отговор: По темата дълго се наблюдаваха колебания в съдебната практика, които би трябвало да са преодолени с постановяването на дългоочакваното ТР № 4 на ОСГК на ВКС през февруари 2021 г.
Според ВКС основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор представлява нов юридически факт, който може да настъпи само при валидно сключен трудов договор. Когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност.
Работодателят може да прекрати трудовия договор, като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо юридическият факт като основание за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовият договор. Позоваването от работодателя в тези случаи на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено.
В тези хипотези прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работата двете страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били представени документи за притежаваното от работника или служителя образование и/или професионална квалификация съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов договор). В този случай липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.
Когато при сключване на трудов договор с работодател, който се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование или професионална квалификация са достатъчни за изпълняваната работа, но бъде установено, че изискванията за заемане на съответната длъжност са нормативно установени, което прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение, работодателят може да поиска трудовият договор да бъде обявен за недействителен с иск по чл. 74 КТ. Докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда съгласно чл. 74, ал. 2 КТ, ще е налице действително правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му. В този случай не се изключва възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като при сключване на трудовия договор за страните са възникнали всички права и задължения, вкл. правото на работодателя да прекрати трудовия договор с едностранно предизвестие. Поради това основанието за прекратяване по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ е приложимо и когато трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно установените изисквания за заемане на съответната длъжност, тъй като до момента на обявяване на недействителността от съда (който трябва да прецени дали работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването съгласно чл. 75, ал.1 КТ) ще е налице валидно трудово правоотношение, което няма пречка да бъде прекратено при наличие на предвидените в закона хипотези.
Краткият отговор на поставения въпрос следователно трябва да се търси в това дали изискването за висше икономическо образование е законосутановено за заемането на длъжността, или е въведено от работодателя. Само в първия случай ще може да се приложи разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Въпрос: Въпросът ми е относно процедурата за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ. Наш служител работи на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 (по заместване на отсъстващ служител). Желае да прекрати договора без предизвестие. Какви документи трябва да представи на работодателя, за да удостовери, че започва на постоянно работно място и кога?
Отговор: Принципно положение в трудовото законодателство е отдаването на предпочитание на безсрочните пред срочните трудови договори. Счита се, че трудовият договор за неопределено време гарантира в по-голяма степен интересите на работника или служителя, като му създава известна сигурност за дългосрочна заетост. Ето защо законодателят дава правото на лице, работещо на срочен трудов договор, да се освободи от него по сравнително лесен и бърз начин, за да встъпи в ново трудово правоотношение за неопределено време (чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ).
За законосъобразното упражняване на правото по чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ е необходимо към момента на прекратяване на срочния договор работникът или служителят да е сключил друг трудов договор за неопределено време. Това обстоятелство може да се удостовери пред работодателя по срочния договор чрез представяне на копие от сключения нов трудов договор или удостоверение от новия работодател, съответно справка от НАП. Законът не въвежда изрично задължение за представяне на конкретен удостоверителен документ пред досегашния работодател, но е желателно да се приложи доказателство, че работникът или служителят действително е встъпил в ново, безсрочно трудово правоотношение с оглед избягване на възможни спорове между страните.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие прекратителният ефект настъпва с получаването на писменото изявление за прекратяване от насрещната страна. Оттук следва, че подаденото от работника или служителя заявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ ще породи действие, дори ако към него не са приложени никакви документи, удостоверяващи възникването на ново трудово правоотношение за неопределено време. Работодателят не може да „откаже“ да прекрати договора с аргумента, че не са изпълнени предпоставките за законосъобразно упражняване на правото от страна на работника или служителя.
Ако възникне спор относно упражненото от работника или служителя право на едностранно прекратяване на срочния договор без предизвестие (т.е. досегашният работодател счита, че работникът или служителят не е сключил друг трудов договор за неопределено време или не е постъпил на работа по него), той ще подлежи на решаване по съдебен ред. Разбира се, работодателят не може да води иск за възстановяване на трудовото правоотношение, но може да потърси обезщетение за претърпените от действията на работника или служителя вреди.