Въпрос: Как се извършва амортизацията на автомобили и транспортни средства?
Отговор: В случая под „автомобили“ се разбират леки, товарни автомобили и автобуси. Към другите транспортни средства, свързани с автомобилния транспорт, могат да се причислят ремаркета, полуремаркета и контейнери. Следва да се отбележи, че е налице значима разлика между първите и вторите транспортни средства. Ремаркетата и контейнерите не се движат сами, тяхната конструкция е много по-проста, последващите разходи за тях са в много по-малък размер. Въпреки че ремаркетата, полуремаркетата и контейнерите се използват непременно с автомобил, влекач или контейнеровоз, правилно е те да се признават като самостоятелни активи. Те могат да се използват с различни автомобили, да се продават отделно или отдават под наем. Най-важното е, че заради различието в конструкцията те се амортизират самостоятелно и е логично да се определя по-дълъг полезен живот. Амортизира се тази част от актива, която се потребява в стопанската дейност, т.е. не се амортизира частта, която при освобождаване на актива носи нетен приход от продажбата му или от продажбата на части от него при ликвидация. На основата на това са определени понятията “амортизационна сума” и „остатъчна стойност“.
Амортизиране за време
Следва да се припомни основното правило за амортизиране - начинът на амортизиране се определя от начина на извличане на изгодите от актива, което определя метода на амортизация. Полезният живот се определя според очакванията и намеренията на предприятието за използване на актива или като продължителност, или като очакван обем извършена работа. Най-често се определя полезен живот в брой години и линеен метод на амортизиране. Често се използва еднакъв полезен живот с живота, определен като максимален по данъчните норми в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), където нормата от 25% за автомобилите е равна на 4 години. В повечето случаи в практиката обаче автомобилите се използват повече от 4 години.
Въпросът за избора на брой години за автомобилите зависи от обективните условия на експлоатация и субективното виждане на ръководството на предприятието. Изборът например на максималната данъчна норма може да бъде направен съзнателно с конкретни аргументи, но може да се направи и от некомпетентност. Последното означава или наличие на неяснота по отношение на възможностите за избор, или неразбиране на функциите на данъчните норми и счетоводните норми в този процес.
Амортизиране за извършен пробег в километри
Особеност на автомобилите е, че изминатият пробег е фактор с първостепенно значение за физическото износване на автомобилите. Факт е, че именно пробегът на автомобилите е мерилото за смяна на много консумативи (масла, филтри, ремъци, накладки за спирачки и др.). По-интензивното използване на автомобилите, както например е при такситата, автобусите за градски и извънградски транспорт и др., е предпоставка за използване на пробега за амортизирането им. При този метод амортизационната сума се дели на планираната работа в натурални единици, в случая пробега в километри.
Така например за товарен автомобил с амортизационна сума 210 000 лв., с очакван общ пробег за експлоатация 700 000 км амортизационната квота на 1 км е 0,30 лв. Отчетността при автомобилите е достатъчна за използването на пробега за целите на амортизацията.
Определяне на остатъчна стойност
Обикновено остатъчната стойност е незначителна спрямо стойността на актива, поради което се пренебрегва за счетоводни цели. Следователно в повечето случаи амортизационната сума съвпада със стойността на придобиване на актива.
Подходящо е определянето на остатъчна стойност, когато предприятието възнамерява да използва даден актив за значително по-къс срок от икономическия му живот. Обикновено в тези случаи предприятието продава актива на други предприятия за по-нататъшна употреба.
Например при автобус с 500 000 лв. цена на придобиване, полезен живот 1 000 000 км и икономически живот 1 500 000 км предприятието извършва приблизителна счетоводна оценка на остатъчната стойност съобразно тенденциите на съществуващия пазар на 100 000 лв. В този случай амортизационната сума е разликата от 400 000 лв. (500 000 - 100 000).
За данъчни цели не се определя остатъчна стойност, активът се амортизира по стойността на придобиване.
Тази практика на определяне на остатъчна стойност е по-прецизна по отношение на амортизирането и изпълнява по-пълно принципа на “съпоставимост на приходи и разходи”. Тя реално може да се практикува в по-големи предприятия, в които планирането на бизнеса, в т.ч. и финансовото планиране, са вече развити в някаква степен.
Въпрос: Дружество, регистрирано лице за целите на ЗДДС, наема част от сграда, която ще използва за извършване на ресторантьорска дейност. За тази цел извършва текущ ремонт на наетото помещение, като съгласно договореното разходите за извършения ремонт от наемателя ще се приспаднат от дължимите наемните вноски.
Отговор: За решаването на този казус следва се отговори дали е налице възмездна доставка. При извършване на ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато е договорено възнаграждение от страна на наемателя, без значение дали възнаграждението е определено в пари и/или стоки и услуги е възмездна доставка на услуга съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС.
В случая, доставката на извършения ремонт се определя като възмездна, тъй като съобразно сключения договор е налице условие за прихващане на разходите за ремонта срещу наема, като следва да се приеме, че е налице договор за бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС.
При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение (каквато е отдаването под наем на недвижим имот) всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо по силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
Данъчното събитие на доставката на ремонтна услуга, при положение че с договора за наем не е уговорено изпълнение на отделни етапи, които се приемат от получателя по доставката (наемодателя), ще възникне по общите правила на закона, т.е. когато услугата е извършена на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
В този смисъл доставката по отдаване под наем е доставката с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие и се смята за авансово плащане по втората доставка (доставката на ремонтната услуга). При тази хипотеза на датата на възникване на данъчното събитие за наемодателя ще възникне задължение за издаване на фактура и начисляване на ДДС. За наемателя това ще се яви авансово плащане и съответно за него също ще възникне задължение за издаване на фактура и начисляване на данък. Размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е огледален на размера на данъчната основа на първата доставка, определен от наемодателя. Към датата на данъчното събитие - завършването на ремонта, наемателят трябва да определи данъчна основа в размер на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Ако така определената данъчна основа е по-висока от тази, върху която вече е начислен ДДС по авансовата фактура, то за разликата се издава дебитно известие, а ако тя е по-ниска, се издава кредитно известие за намаляване на основата.
Въпрос: Какви са правилата за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга?
Отговор: Общо правило:
- Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
- Ако получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
- Когато получател – данъчно задължено лице, използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение е, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика
Във връзка с осигуряване еднакво прилагане на данъка върху добавената стойност с Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност са предоставени пакет от правила за определяне на място на изпълнение доставка на услуга, място на установяване на стопанска дейност, постоянен обект, постоянен адрес и обичайно местоживеене.
Изключение от това общо правило представляват услугите, за които съществуват специални разпоредби за мястото им на изпълнение, независимо дали са оказани на ДЗЛ или на ДНЛ:
- При услуги, свързани с недвижими имоти - мястото на изпълнение e мястото, където се намира недвижимият имот.
- Доставка на услуги по пътнически превози - мястото на изпълнение е мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег.
- Ресторантьорски и кетъринг услуги - мястото на изпълнение е мястото, където услугите се извършват физически.
- Мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.
Услуги, за които съществуват специални разпоредби за МИ, когато получателят им е ДНЗЛ или ДЗЛ:
- Мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.
- Транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз - мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където транспортът започва, ако услугата е предоставена на данъчно незадължено лице.
- Транспорт на стоки извън Европейския съюз - мястото на изпълнение е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег, ако услугата по транспорт на стоки е предоставена на данъчно незадължено лице.
- Спедиторските, куриерските и пощенските услуги се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.
- Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
• Доставка на нематериални услуги:
- Ако услугата е предоставена на данъчно незадължено лице от трета страна, мястото на изпълнение е където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване
- Ако услугата е предоставена на данъчно незадължено лице от Европейския съюз, мястото на изпълнение е, където доставчикът е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
- Ако услугата е предоставена на данъчно задължено лице от Европейския съюз или извън него, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
• Доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги - мястото на изпълнение е мястото, където фактически се провежда събитието, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице.
• Доставка на услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби), включително дейността по организирането им - мястото на изпълнение е мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице.
• Доставка на услуги, свързани с транспортна обработка на стоки – мястото на изпълнение е мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице.
• Доставка на услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ - мястото на изпълнение е мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице.
Мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Мястото на изпълнение е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;
2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
За правилното определянето на място на доставка на услуга доставчикът на услуги трябва да определи статута, качеството и местоположението на клиента си при определяне на мястото на доставка на услуги.
Въпрос: Управител се осигурява по договор за управление в ЕООД върху 1800 лв. Регистрира ново ЕООД, а първото продължава да извършва дейност. Въпросът ми е как трябва да се осигурява във второто дружество? И има ли право във двете дружества да е по договор за управление?
Отговор: Договорът за управление и контрол (ДУК) е договор, чрез който търговското дружество възлага на управителя управлението на дружеството с ограничена отговорност или на акционерното дружество. По силата на този договор управителят е задължен да организира и ръководи дейността на дружеството на свой риск съобразно действащото законодателство, дружествения договор, устава на акционерно дружество, както и решенията на общото събрание на съдружниците или акционерите, като отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред трети лица.
Във връзка със социалното осигуряване трябва да се има предвид, че ДУК е приравнен на трудов договор единствено за целите на данъчното и осигурителното законодателство. ДУК не е трудов договор, не се попълва трудова книжка на управителя, времето не се зачита за трудов стаж. Лицата, на които се възлага управлението и контрола на търговските дружества, нямат право на платен годишен отпуск по смисъла на КТ, както и нямат право на различните видове обезщетения, дължими от работодателя, предвидени в КТ. При сключването на ДУК не се прилага трудовото законодателство. Всички обезщетения и допълнителни възнаграждения трябва да бъдат посочени като клаузи в договора, за да имат правна стойност.
Когато едно лице упражнява дейност като управител на търговско дружество и за тази дейност е определен размер на възнаграждение, то следва да се осигурява по реда на чл. 4 , ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Управителят по ДУК е задължително осигурен за следните социално осигурени рискове: общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО: „Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход“.
Задължението за осигуряване на управителя на търговско дружество може да отпадне, ако управителят не упражнява трудова дейност. В тази връзка е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на управителя по повод функционирането на дружеството след вписването му в съдебния регистър дори тогава, когато същото не извършва стопанска дейност.
За разлика от гражданските договори управителите по ДУК са задължително осигурени, дори ако са пенсионери. За да възникне основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, е необходимо не само управителят да извършва дейност по управление и контрол на дружеството, но и да е предвидено в съответен акт на търговското дружество получаване на възнаграждение за това. В случай че посочените две условия не са едновременно изпълнени, няма да възникне основание за осигуряване по ДУК.
Ако управителят по ДУК не получава възнаграждение като управител, но упражнява дейност, трябва да се осигурява като самоосигуряващо се лице. Самоосигуряващите се лица ce ocигypявaт пo peд, oпpeдeлeн c Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Ha ocнoвaниe чл. 6, aл. 8 oт KCO ocигypитeлнитe внocки зa caмoocигypявaщитe ce лицa ca зa тяxнa cмeткa и ce дължaт aвaнcoвo въpxy мeceчeн ocигypитeлeн дoxoд мeждy минимaлния и мaкcимaлния мeceчeн paзмep нa дoxoдa, oпpeдeлeн cъc Зaкoнa зa бюджeтa нa дъpжaвнoтo oбщecтвeнo ocигypявaнe зa cъoтвeтнaтa гoдинa.
Управляващият собственик на двете ЕООД-та може да се осигурява като управител по ДУК, като се има предвид максималният осигурителен доход, или ако не получава възнаграждение по ДУК, трябва да се осигурява като самоосигуряващо се лице, ако упражнява дейност.
Въпрос: Трудовото правоотношение на служителка е прекратено на 09.05.2020 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (дисциплинарно уволнение). На 14.05.2020 г. същата е сключила безсрочен трудов договор с частно дружество, който е прекратен на 30.05.2020 г. на основание чл. 71 КТ (в изпитателния срок). В момента се води дело относно законността на първото уволнение. Въпросът ни е, ако съдът признае уволнението за незаконно, ще се дължи ли обезщетение по чл. 225 КТ за пълния шестмесечен период, както тя претендира?
Отговор: Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Думите „поради това уволнение“ означават, че оставането без работа трябва да е следствие именно от уволнението, признато впоследствие за незаконно, т.е. изисква се причинно-следствена връзка.
Наличието на причинно-следствена връзка между признатото за незаконно уволнение и оставането без работа се изследва от съда. Според Решение № 944 от 07.12.2009 г. на ВКС по гр./д. № 5022/2008 г., IV г. о., ГК: „Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната - с постъпването си на работа по срочно трудово правоотношение служителят е ограничил размера на вредите от незаконното уволнение, но не е реализирал постоянния доход, следващ се при безсрочно трудово правоотношение, обезпечаващ нормалното поемане на непосредствените нужди за съществуване. Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена, се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ до изтичане на шестмесечен срок. В този случай работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение не дължи обезщетение след постъпване на работника на новата работа, независимо дали новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение. Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение - причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа е прекъсната“.
Следователно, щом сключеният на 14.05.2018 г. от ищцата нов трудов договор е бил безсрочен, той е прекъснал причинно-следствената връзка между първото уволнение и оставането й без работа. Дори съдът да обяви това уволнение за незаконно, обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ ще покрива само периода до сключването на посочения трудов договор.
Въпрос: Бих искал да получавам месечното си възнаграждение на четири равни части, които да ми се изплащат всяка седмица. Позволено ли е това от закона?
Отговор: Няма пречка да получавате всеки месец възнаграждението си на четири равни части, стига това да е било уговорено предварително с работодателя ви и съответно да е записано в трудовия Ви договор или допълнително споразумение към него.
Правната уредба на сроковете и мястото на изплащане на трудовото възнаграждение са уредени в чл. 270 на КТ. Съгласно първата алинея на този член трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Има се предвид не конкретно централният офис или седалището на предприятието, а по-скоро мястото, където работникът или служителят полага труд и изпълнява своите функции (поделение, клон и т.н.). Начините на изплащането са уредени в третата алинея на чл. 270 от КТ, която предвижда, че това трябва да стане по правило лично, по ведомост или срещу разписка, но също така въз основа на писмено искане на работника или служителя възнаграждението може да се изплати и на негови близки. На практика няма ограничение относно кръга от лица, на които възнаграждението може да се изплати, стига да е налице писмената воля на работника или служителя.
Заплащането се удостоверява с неговия подпис или с подписа на посоченото от него лице. Удостоверяването на плащането в друга форма освен писмената е недопустимо. В допълнение се допуска по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение да се превежда и на влог в посочена от него банка. Това всъщност е и най-често използваният начин за заплащане на трудовите възнаграждения през последните години.
Втората алинея на чл. 270 съдържа и отговора на първоначалния въпрос на читателя. Съгласно тази разпоредба трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Това означава, че двете страни по трудовото правоотношение са свободни да определят периодичността на плащанията, ако не желаят тя да съвпада със законовата норма, предвиждаща изплащане на два пъти всеки месец.
Следва обаче да се има предвид, че страните не могат да уговарят срокове за изплащане, които са по-дълги от един месец, а само да се договорят за по-голяма честота на изплащането, в рамките на месеца. По този начин законът дава възможност всеки работник или служител да получава отработеното си възнаграждение в рамките на един разумен срок, което да му гарантира необходимите средства за живот.