Въпрос: Какво е счетоводното и данъчното отчитане на брак и липси на материални запаси?
Отговор: Предлагаме следната примерна схема за счетоводно отчитане и данъчно третиране на брак и липси на материални запаси:
А) Когато протоколът е утвърден за сметка на предприятието, без виновни лица:
Дт с/ка 609 Други разходи
Кт с/ка от гр. 30 Материали, продукция и стоки
Б) Когато протоколът е утвърден с вина на длъжностно или друго лице, следва да се направи начет и да се проведат процедурите, предвидени в КТ или други закони (ако има престъпление):
Дт с/ка 442 Вземания по липси и начети
анал. с/ка на „виновното лице“
Кт с/ка от гр. 30 Материали, продукция и стоки
Кт с/ка 443 Ценови разлики по липси и начети
(с разликата между по-високата пазарна цена и балансовата стойност)
Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
(с начисления ДДС за корекция по реда на чл. 79, без изключенията по чл. 80 от ЗДДС)
В) Корекцията по чл. 79 се оформя с протокол с реквизитите по чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС.
Корекция на ползван данъчен кредит при брак и липса на материални запаси се прави както при наличие на виновни лица, така и при липса на вина, т.е. разходът е за сметка на предприятието.
В тези случаи счетоводният разход на корекцията на данъка се третира различно за данъчни цели:
- при наличие на виновно лице за брак и липси корекцията на ДДС по чл. 79 е за сметка на виновното лице;
- при корекция за сметка на предприятието приложение намира чл. 28, ал. 4 от ЗКПО, т.е. не се признава за данъчни цели счетоводният разход от корекция по чл. 79, ако не се признава за данъчни цели разходът от бракувания или липсващ материален запас. Счетоводното записване е:
Дт с/ка 609 Други разходи
Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
Корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС се прави, ако са налице брак u липси u не може да се приложи изключение по чл. 80 от ЗДДС:
- ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит;
- ако липсата или бракът на материални запаси е по причина на непреодолима сила, която трябва да се установи документално от компетентен орган;
- ако стоките са унищожени като акцизни стоки по административен контрол по реда на ЗАДС;
- ако бракът или липсата са произтичащи от авария или катастрофа, за която предприятието може да докаже, че не е по негова вина;
- ако липсата е произтичаща от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на пределните норми на естествените фири;
- при технологичен брак в допустими норми;
- брак поради изтичане срока на годност, определен по нормативен акт (храни, лекарства, бои, химикали и пр.).
Г) Не се признават за данъчни цели съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗКПО счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси, с изключение на:
- поради непреодолима сила;
- технологичен брак или промяна във физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, ако има такива, в обичайните за съответната дейност размери;
- изтичане срока на годност съгласно фирмени стандарти, ако има такива, в обичайните за съответната дейност размери;
- липси на стоки от търговска дейност с пряк достъп на клиентите в размер до 0,25 на сто от нетните приходи от продажби за съответния обект.
Както се вижда, възможностите да се признаят за данъчни цели определени разходи от брак и липси са почти същите, както и при корекцията на ползван данъчен кредит при брак и липси. И пак ще повторим, че ако не се признаят за данъчни цели, т.е. със счетоводните разходи ще се увеличи финансовият резултат при преобразуването (няма условия за изключение по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО), няма да се признае за данъчни цели и корекцията на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО.
Д) Следва да се отбележи и разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ЗКПО, която регламентира, че не се признават за данъчни цели последващите счетоводни разходи (обезценка или отписване) по повод на вземане, възникнало във връзка с липси и брак на активи, в т.ч. и материални запаси, непризнати по реда на чл. 28, ал. 1 - 4 от ЗКПО.
Въпрос: Как се прави първоначалната оценка на ДМА, които не са придобити чрез покупко-продажба?
Отговор: СС 16 допуска, че даден ДМА може да се придобие и в сделка, различна от покупко-продажба. Поради тази причина точка 4.7 от разглеждания стандарт определя, че ДМА първоначално може да се оценява и по:
- себестойност - когато ДМА е създаден от самото отчитащо се предприятие (по стопански начин или чрез възлагане на друго лице). В този случай СС 16 поставя като допълнително условие начинът за определяне на себестойността да е идентичен с начина за определяне себестойността на произведената в предприятието продукция. Това предполага в себестойността да не се включват: вътрешни печалби; необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други); административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса по придобиването на дълготрайния материален актив) и т.н.;
- справедлива стойност - когато ДМА е получен безвъзмездно;
- оценка, приета от съда и всички преки разходи - когато ДМА е предмет на непарична вноска (апорт) в капитала на предприятието по реда на Търговския закон. Тук нашият коментар по отношение на този подход търпи професионална критика, при положение че се прилага към сделки, които нямат търговско съдържание. Така например, ако едно предприятие притежава изцяло друго предприятие и реши да увеличи своите дружествени дялове посредством внасяне в дъщерното предприятие на непарична вноска (апорт) по формата на ДМА, едва ли би било логично цената на придобиване (първоначалната оценка) на ДМА в дъщерното предприятие да е по-различна от балансовата стойност на предприятието майка. Оценката по справедлива стойност, която би била по-висока от балансовата стойност на апортиращото предприятие, ще доведе до надценяване на актива в приемащото дружество и отчитане на по-висок размер на премиен резерв в резултат на непаричната вноска.
В случай на размяна на несходни ДМА точка 5.1 от националния СС 16 изисква първоначалната оценка на придобития актив да се определи по справедливата стойност на получения ДМА. Възникналата разлика между цената на придобиване на актива и балансовата стойност на заменения актив стандартът изисква да се отчете в текущия финансов резултат като печалба или загуба. В допълнение към това можем да кажем, че съгласно точка 11.2, буква г) от СС 16 при трансформиране на ДМА в акции или дялове разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловете (която е еквивалентна на справедливата оценка, дадена от трите вещи лица към Агенцията по вписванията) и балансовата стойност на отписаният ДМА следва да се признае във финансовите отчети на апортиращото предприятие като печалба или загуба.
Пример № 1: Предприятие „X“ заменя автобус за струг с ЦПУ, собственост на предприятие „У“. Към датата на замяната транспортното средство има първоначална стойност в размер на 240 000 лева и начислена амортизация в размер на 95 000 лева. В счетоводните регистри на предприятие „У“ производствената машина (струг с ЦПУ) има балансова стойност в размер на 145 000 лева, но към датата на замяна пазарната стойност на струга е 150 000 лева. Предприятие „X“ следва да признае в своя баланс придобития ДМА - струг с ЦПУ, по неговата справедлива стойност към датата на замяната, а именно в размер на 150 000 лева. Разликата в размер на 5000 лева, получена, като от справедливата стойност на получения актив в размер на 150 000 лева се извади балансовата стойност на отдадения актив в размер на 145 000 лева [последната получена, като от първоначалната стойност на актива в размер на 240 000 лева се извади начислената до момента амортизация в размер на 95 000 лева (240 000 лв. - 95 000 лв. = 145 000 лв.)], предприятие „X“ следва да признае като печалба в отчета за приходите и разходите в отчетния период, през който е извършена размяната на несходните активи.
Съгласно точка 5.2 от СС 16, когато материален дълготраен актив се придобива в замяна на подобен актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна справедлива стойност, не се признава никаква печалба или загуба за съответната сделка. Цената на придобиване на новия актив е балансовата стойност на отдадения актив. Когато справедливата стойност на получения актив представлява доказателство за намалената стойност на отдадения актив, първо се намалява стойността на отдадения актив и тази намалена стойност се приписва на новия актив.
Пример № 2: Предприятие „X“ заменя лек автомобил „Тойота“ за лек автомобил „Опел“, собственост на предприятие „У“. Към датата на замяната транспортното средство има първоначална стойност в размер на 40 000 лева и начислена амортизация в размер на 35 000 лева, поради което автомобилът „Тойота“ се докладва във финансовите отчети на „X“ по балансова стойност в размер на 5000 лева. В счетоводните регистри на предприятие „У“ лекият автомобил “Опел” има балансова стойност в размер на 6000 лева, като към датата на замяна пазарната му стойност е оценена в размер на 7000 лева. Спазвайки принципните постановки на точка 5.2 от СС 16, предприятие „X“ отписва предадения лек автомобил „Тойота“ по неговата балансова стойност в размер на 5000 лева и на същата стойност в размер на 5000 лева признава първоначално получения актив - лек автомобил „Опел“. Дружество „X“ няма да отчете нито загуба, нито печалба в резултат на замяната на сходните активи, имащи сходна употреба в същата сфера на стопанска дейност.
Ако приемем, че към датата на замяна пазарната стойност на получения актив - лек автомобил „Опел“, има пазарна стойност, оценена в размер на 4000 лева, то тогава предприятие „X“ следва да направи следните стъпки:
- На първо място следва да направи обезценка на притежавания от него лек автомобил „Тойота“, като отчете като текущ разход сумата в размер на 1000 лева така, че новата балансова стойност на лекия автомобил “Тойота” да има стойност, идентична с пазарната стойност на актива, който ще се придобие в резултат на замяната (лек автомобил „Опел“).
- След като обезцененият лек автомобил „Тойота“ има балансова стойност в размер на 4000 лева, отговаряща на пазарната стойност на актива, който ще бъде получен в сделката за замяна - лек автомобил „Опел“, то предприятие „X“ ще отпише предадения лек автомобил “Тойота” по неговата балансова стойност в размер на 4000 лева и на същата стойност в размер на 4000 лева признава първоначално получения актив - лек автомобил „Опел“. Дружество „X“ няма да отчете нито загуба, нито печалба в резултат на замяната, но ще е отчело загуба от обезценка на ДМА в размер на 1000 лева в съответствие с изискванията на точка 5.2 от СС 16, тъй като явно размяната на сходни активи за него е била неизгодна.
Въпрос: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България, получава фактура за извършена услуга от румънска фирма, нерегистрирана за целите на ДДС в Румъния. Услугата се състои в изработването на рекламни клипове, които се ползват за всички пазари на българското дружество - в България, Румъния и навсякъде другаде, където е възможно. Следва ли да се отрази тази фактура в дневниците по ЗДДС? Какво е правилното данъчно третиране на сделката от гледна точка на ЗДДС?
Отговор: Решаващо за определяне режима за облагане, документиране и отчитане на доставката в случая е това как ще се квалифицира тя - като доставка на стока (носител на рекламна информация) или доставка на услуга за изработка на рекламен продукт. Тази квалификация е от съществено значение за определяне на основанията за прилагането на съответния ред за облагане на въпросната доставка. Това произтича от факта, че режимът за облагането на доставките с ДДС зависи от тяхното местоизпълнение (не в географския смисъл на понятието, а по смисъла и за целите на ЗДДС), а критериите, по които се определя местоизпълнението за доставките на стоки, са различни от тези за определяне местоизпълнението на услугите. Местоизпълнението за доставките на стоки се определя по реда на чл. 17, а за услуги - по реда на чл. 21 от закона. Поради това, преди да се определи местоизпълнението на въпросната доставка, следва да се прецени доставка на какво е тя - на стока или на услуга.
При наличната информация действащите нормативни разпоредби ЗДДС и ППЗДДС не дават възможност да се направи еднозначно и нормативно обосновано заключение по въпроса. Съгласно чл. 5 на ЗДДС „Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство“, а според чл. 8 от закон „Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство“. Известно е, че за целите на рекламата могат да се използват различни средства и физически носители като телевизия, печатни материали, интернет, стена, билборд, видео и др., като в системата за отговори на въпроси на НАП доставките на рекламните материали върху тези носители се оценяват като доставка на рекламни услуги.
По принцип рекламната услуга представлява разпространение на дадено съобщение, предназначено да информира потребителите за наличието и качеството на определен продукт или услуга с цел увеличаване на продажбите на този вид продукт или услуга.
Рекламата е разпространявана във всякаква форма и с всякакви средства положителна информация относно физическо или юридическо лице, стока, идея или начинание, която е предназначена за определен кръг потребители и цели да предизвика, формира или поддържа интереса им към въпросните лица, стоки, идеи и начинания така, че те да могат да се реализират (да бъдат, избрани, купени, посещавани, следвани и пр.). За целите на рекламата се ползват най-различни средства и физически носители: телевизия, радио, печат, интернет, кино, билбордове, стени, листовки, значки, и много други, т.е. един от възможните носители на този вид услуга може да е недвижим имот (стена или билборд). В този случай следва да се приеме, че недвижимият имот (стена или билборд) е само носител на услугата пространство за реклама, но не е предмет на услугата. Разпространение на дадено съобщение, предназначено да информира потребителите на всички пазари на българското дружество с цел увеличаване на продажбите, следва да бъдат разглеждани като рекламна услуга в полза на лицето, чиято дейност се рекламира. В тази връзка, доставката на рекламна услуга не попада в изключенията за определянето на мястото на изпълнение, поради което следва да се приложи чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и доколкото получателят на рекламната услуга няма постоянен обект, то мястото на изпълнение ще е на територията на страната.
На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът за доставката й е изискуем от получателя й (в случая дружеството) и същият следва да самоначисли данък с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. В такива случаи е без значение обстоятелството дали чуждестранният доставчик е установен в друга държава членка или в трета страна и дали е регистрирано или нерегистрирано за целите на ДДС данъчно задължено лице.
Данните от протокола се отразяват съответно в колона 14 и 15 на дневника за продажбите и в клетка 12 на справката декларация за съответния данъчен период.
При наличието на условията за ползване на данъчен кредит за доставката такъв може да бъде ползван, като данните от протокола се отразят в дневника за покупките и в справката декларация в същия или в един от следващите дванадесет данъчни периода.
Въпрос: Българско юридическо лице, регистрирано по ДДС и ЗАДС, доставя акцизна стока на юридическо лице, регистрирано в държава - членка на ЕС. Фактура се издава от българското юридическо лице на юридическо лице, регистрирано в САЩ, което е платец по сделката. Стоката се превозва от България до държавата - членка на ЕС. Превозът на стоката се извършва от фирма, наета от платеца по сделката.
1. Какво е данъчното третиране на доставката на стоката? Може ли да се приеме като ВОД?
2. Приложим ли е чл. 7, ал. 3 от ЗДДС в този случай?
Отговор: В случая следва да се определи данъчното третиране, документиране и отчитане на доставките на участниците в сделка, осъществявана при следните фактологични обстоятелства:
- регистрирано по ЗДДС българско юридическо лице продава акцизна стока на юридическо лице, регистрирано в САЩ. Стоката не напуска територията на ЕС, а се изпраща на юридическо лице, регистрирано в държава - членка на ЕС, с което българското юридическо лице няма директни търговски и платежни взаимоотношения. Превозът на стоката от територията на страната до територията на държавата членка, където е установен крайният й получател, се осъществява от името и за сметка на юридическото лице, установено в САЩ.
При посочените обстоятелства е налице търговска операция с три участника, при която прекият доставчик - българска фирма, продава стока на фирма, регистрирана в държава извън ЕС, но стоката не напуска територията на общността, тъй като междинният й купувач я препродава на фирма, установена в държава членка. Между българската фирма и крайния получател на стоката липсват платежни взаимоотношения, поради което тя фактурира доставката си на установения в САЩ участник в операцията, а той - на установената в държава членка фирма.
Съгласно действащите разпоредби на ЗДДС данъчното третиране на тези доставки зависи от мястото на тяхното изпълнение, вида на търгуваната стока и данъчния статут на участниците в операцията.
Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласно чл. 17, ал. ал. 2 мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В случая доставяната стока, която ще се превозва до територията на държава членка, се намира на територията на страната и следователно местоизпълнението на доставката както на българското юридическо лице, така и тази на юридическото лице - междинен купувач, е на територията на страната.
Условието за възникването на данъчното събитие за доставките на стоки е регламентирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно действащата версия на тази разпоредба, която е в сила от 01.01.2020 г., данъчното събитие за доставките на стоки възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане с нея като собственик.
Съгласно правилата на международната търговия реален израз на правото на дадено лице да се разпорежда с търгуваната стока е от момента, в който то придобива това право, то да има задължението от този момент нататък да поеме рисковете и разходите за стоката. В международната търговия този момент е известен като „момент за преминаване на риска“. Обстоятелствата за неговото възникване са определени ясно и еднозначно от стандартните международни правила за условия на доставка, известни у нас с наименованието „Инкотермс“ (от англ. Internationa Commersial Terms).
Това е отчетено в правилата и нормите на общоевропейските директиви и регламенти и съответно в нашия ЗДДС, което означава, че за да се определи законосъобразно режимът за облагане на всяка една от двете доставки в коментираната операция, следва да се оценят следните обстоятелства:
- на територията на коя държава членка се извършва прехвърлянето на правото за разпореждане с търгуваната стока на първия и съответно на втория купувач;
- кога е станало това прехвърляне - преди или след осъществяването на превоза между териториите на двете държави членки, т.е. към коя от доставките може да се отнесе вътреобщностният превоз и
- при коя от доставките в резултат на превоза стоката фактически е напуснала територията на държавата членка, от която е започнало нейното изпращане.
Съгласно информацията от запитването прехвърлянето на правото за разпореждане с търгуваната стока от страна на българското юридическо лице към първия купувач на стоката става на територията на страната. Това става с предаването й на превозвача, нает от последния, при което от този момент нататък рискът и разходите за нея се поемат от него. Това означава, че стоката напуска територията на страната при доставката, която се извършва от лице, което не е установено на територията на страната и не е регистрирано за целите на ДДС, и вътреобщностният превоз следва да се отнесе към нея.
Следователно доставката на това българско юридическо лице не е ВОД, а е доставка с местоизпълнение на територията на страната, определено по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, и то следва да начисли за нея 20 на сто ДДС. В същото време за последния възниква доставка с местоизпълнение на територията на страната, определено по реда на чл. 17, ал. 2 от закона, при което за същия възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 9 от ЗДДС.
В отговор на въпроса дали в случая е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗДДС следва да се отбележи, че съгласно тази разпоредба за наличието на ВОД на акцизни стоки е необходимо наличието на следните условия:
- стоки са изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика или получателя от територията на страната до територията на друга държава членка;
- доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице;
- получателят е данъчно задължено лице (такова, което извършва независима икономическа дейност) или данъчно незадължено юридическо лице (например министерство, ведомство, асоциация, фондация, болница), което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
В случая доставчик на акцизната стока, обект на вътреобщностния превоз, е лице, което не е регистрирано за целите на ЗДДС, поради което въпросната разпоредба не е приложима.
Въпрос: Какви са задълженията за осигурително вноски при предоставяне на работници от българско предприятие на друг работодател от държава - членка на ЕС?
Отговор: Съгласно действащия на територията на всички държави - членки на Европейския съюз (ЕС), Регламент 883/2004 г. (ЕО) за координация на системите за социални сигурност лицата, работещи на територията на държавите членки се осигуряват само в една държава и това е държавата, където упражняват трудова дейност. Ако български работодател изпраща работници в държава - членка на Европейския съюз, и внася осигурителни вноски за тях по законодателството на съответната държава, осигурителни вноски в България не са дължими и не следва да се внасят. Осигурителните вноски, внесени в приемащата държава, се отчитат в България като разход за персонал, а тези за сметка на работниците се приспадат от облагаемия доход при определяне на данъчната основа за данъка по ЗДДФЛ.
В ДВ, бр. 2 от 2017 г., е обнародвана Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), в сила от 9 януари 2017 г., която допълва законовите правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 4 от КТ в случаите на командироване в държава - членка на ЕС, за целия срок на командироването на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
На практика това означава, че българските работодатели са длъжни да спазват трудовото и осигурителното законодателство на държавата, където изпращат работниците си от първия ден на командировката. Отпада командировъчната заповед. Тя е заменена с допълнително писмено споразумение, в което страните по договора уговарят всички съществени условия на командировката. Съгласно чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
Съгласно разпоредба на чл. 215, ал. 2 от КТ при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари. Тълкуването на тази разпоредба води до извода, че при изпращане на работници в държави - членки на ЕС, на работника се изплаща по-високо възнаграждение, съобразно нормите в съответната държава, но не се изплащат дневни командировъчни пари. Тази промяна увеличава основата, върху която се дължат данъци и осигурителни вноски, тъй като дневните командировъчни пари са освободени от данък и осигурителни вноски.
Остава изискването при командироване работодателят да заплаща пътни пари, а квартирните пари се изплащат само ако са уговорени в допълнителното споразумение.
Въпрос: Нашето предприятие има сключен договор с професионална гимназия и при нас работят ученици в дуална система на обучение, във връзка с което възникнаха някои практически въпроси:
1. Трябва ли трудовият договор да се прекратява през лятната ваканция, или следва да водим ученика в неплатен отпуск?
2. При заболяване учениците следва ли да представят на работодателя болничен лист за временна нетрудоспособност?
3. Как се ползва платен годишен отпуск от учениците в дуалната система на обучение?
4. Работодателят следва ли да предоставя всички допълнителни придобивки, които осигурява на служителите, които работят при него по трудово правоотношение (ваучери за храна, служебен транспорт, карти за спорт и т.н.)?
Отговор: Дуалното обучение (или дуална система на обучение) е специфична форма на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация, което се организира въз основа на партньорство между институция в системата на професионалното образование и обучение и един или няколко работодатели (чл. 17а ЗПОО). Най-общо става дума за паралелно обучение в професионално учебно заведение и в предприятие, при което се цели едновременно натрупването на теоретични знания и практически опит в упражняването на съответната професия. Основната характеристика на обучението чрез работа (дуалното обучение) е, че то включва практическо обучение в реална работна среда и обучение в образователна институция. Към него се прилагат едновременно правилата на Закона за професионалното образование и обучение, Кодекса на труда и Наредба № 1 от 8.09.2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система на обучение).
По първия от поставените въпроси: Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1 от 8.09.2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система на обучение) продължителността на обучението чрез работа (дуална система на обучение) се определя с рамковите програми по чл. 11 ЗПОО за учениците, а за лицата, навършили 16 години – с рамковите програми по чл. 12 ЗПОО. Продължителността на тези рамкови програми е определена в години, следователно не се предполага договорите да се прекратяват и в началото на следващата учебна година да се сключват отново.
Според чл. 15 от наредбата практическото обучение в реална работна среда на ученици в XI и XII клас започва от началото и се осъществява през цялата учебна година по график. Графикът за разпределение на учебното време се разработва съвместно и се утвърждава от работодателя/ите и директора на институцията по чл. 9, ал. 1. Оттук следва, че учениците работят през учебната година, а не и по времето, в което нямат учебни занятия (т.е. през ваканциите).
Работодателят няма право да предоставя на работника или служителя неплатен отпуск, без той да го е поискал. В случая някакво специално документално „оформяне“ на отсъствието не е и нужно, доколкото за периода на лятната ваканция учениците няма да бъдат включвани в графика за работа.
По отношение на ползването на отпуски: Дуалното обучение се осъществява чрез трудов договор по чл. 230 КТ, а редът за разрешаване на отпуск поради временна неработоспособност по трудов договор е един и същ – с представяне на болничен лист съгласно НМЕ.
По отношение на платения годишен отпуск са налице някои специфики. Съгласно чл. 155, ал. 1 КТ всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. За да ползва това право обаче, е необходимо да е придобил най-малко 4 месеца трудов стаж. Непълнолетните работници и служители имат право на удължен платен годишен отпуск от най-малко 26 работни дни.
Следователно, за да ползват ефективно платен годишен отпуск, лицата трябва най-напред да придобият изискуемия стаж съгласно правилата за изчисляване на стажа по Кодекса на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Ако се получи така, че договорите се прекратят, преди да са придобити 4 месеца трудов стаж, ще се дължи обезщетение за неизползван отпуск.
Една специфика съществува и по отношение на ползването на платен годишен отпуск във времето на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка: на основание чл. 173а, ал. 2, т. 4 КТ работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст.
По отношение на социалните придобивки: Тъй като лицата, полагащи труд в условията на дуално обучение, придобиват качеството на работници и служители, няма основание те да не получават всички социални придобивки на останалите работници и служители в предприятието. Този извод произтича от принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация в трудовите отношения.